Да се гмурнеш в дълбокото с Водолаза (ГАЛЕРИЯ)

Това не е просто кръчма. Изживяване е

Водолаза гордо се гмурка по „Младежка” вече почти четвърт век, но може да не доплува до 25-ата си годишнина заради идеите за ремонт на улицата

Те революция виждали ли са, запрятат ръкави редовните клиенти, категорични, че няма да дадат без бой острова на блаженството си

Иво Дернев

Къде в Пловдив Кърт Вонегът пише по стените, Джими Хендрикс и Мик Джагър намигват от кюшетата, а голи жени от гланцирани календари от отдавна минали години напират за ракийка за лев и осемдесет. Кътче от рая, което си има собствен футболен отбор, щатен художник, истински капитан зад руля и русалка в карирано ретро сако, която разнася чинии с цаца и пържен шаран с връх, почти за без пари. Мястото, разбира се, е Водолаза. Не място, а цяла Вселена.

Култовата кръчма е като експлозия от всичко. Хем е колоритно платно на Пикасо, хем звучи като соло на същия този Джими Хендрикс, който намига от кюшето. Изглежда като естествен декор на филм на Костурица и в същото време е забавно писание на Джеръм Джеръм. Ако покойният Антъни Бурдей бе посетил Пловдив, сигурно щеше да се отбие до Водолаза. Да бодне от пържената риба и да удари малка гроздова с лимонада. „ Приключение. Готино и евтино, вкусно и забавно. Какво повече. Велико!”, би възкликнал пътуващият кулинарен гуру. И би обърнал втора ракийка, но голяма.

Във Водолаза не се предлага алкохол. Там има Кислород за водолази с една важна забележка- всичко тече, всичко се променя. Също като цените на Кислорода. Има и уточнение- специални и несериозни питиета се предлагат по договореност. Абе, не си поръчвайте аперол шприц във Водолаза. Може и да ви набият, тъй като са го сметнали за обида.

Всъщност, етимологията на името на кръчмата е спорна. Може би идва от миналото на съдържателя Коцето, който на младини се е гмуркал. Но аматьорски, както сам уточнява. Или пък идва от това, че чат-пат редовни клиенти излизат от заведението лазейки, без да са пили вода. В подкрепа на втората версия е другарската покана на изхода: „Ако ти се скарат в къщи, върни се пак”, закачена съмнително ниско, на нивото на бравата на външната врата. За да я прочете човек трябва да се наведе. Или пък лазейки да погледне нагоре, за да натисне дръжката на бравата. Второто някак изглежда по-естествено, съдейки по оперативната обстановка.

Мъдростта в кръчмата извира не само от бутилките. Лее се отвсякъде. От Коцето Водолаза. От строгата, но справедлива сервитьорка. От клиентелата. От закачливите надписи по стените. От рисунките на художника Димко Узунов по външните ламаринени стени. От спомените в снимки (на една от тях внучето на съдържателя си играе с… мерилка за алкохол). От голите каки по вехтите плакати. От всичко.

Няма шега, няма майтап- на 1 април Водолаза ще направи 24 години. Единици са пловдивските заведения, оцелели толкова години. Водолаза обаче гордо се гмурка по улица „Младежка” вече почти четвърт век. Проблемът е, че може и да не доплува до 25-ата си годишнина, тъй като се планира генерален ремонт на цялата улица „Младежка” . Вече открито се говори за премахването на пазара, част от който е и кръчмата. Тя се води преместваема конструкция с временен статут. Самата мисъл  Водолаза да изчезне от картинката обаче кара клиентите на емблематичното заведение да настръхват. И да запретват ръкави. Те са категорични, че няма да дадат без бой острова на блаженството си.

Тук съм щастлив. И няма да дам лесно щастието си. Как ще ми го отнемат. Как ще махнат Водолаца!?! Не, не може! Това е сърцето на квартала. Тук се събираме. Тук се срещаме хората. Тук се обичаме. Тук спорим. Тук сме живи. Къде да идем? В Парижа едно шкемебе е 5 лева?,  сочи лъскавото заведение на отсрещния тротоар редовен клиент на Водолаза, който въпреки студа консумира Кислород за водолази навън, пуши и чете вестник. Тук лятото е рай. Напазаруваш си, седнеш на раздумка… А, не, не става така! Не си давам оазиса, категоричен е той.

На същото мнение са и хората вътре, седнали на по питие с мезе. Водолаза е пълен в четири следобед, с редовни, но и случайни клиенти. Хората изглеждат доволни от живота. Но усмивките им посърват с новината за евентуалния ремонт на „Младежка”.

Да бе, ще махнат Водолаза. Как ще стане тая! Те революция виждали ли са?, пита едър мъж, поръчал си току що българско уиски на строгата, но справедлива келнерка.

Не сме чули нищо такова. Никой не ние предупредил. Даже сутринта идва представителят на концесионера, ама нищо не каза за това. На 1 април ще празнуваме 24 години на заведението. Ама каквото дойде… Като кажат, че ще бутат, ние нищо не можем да направим, намества капитанската си шапка Коцето Водолаза, за да налее уискито на евентуалния бъдещ революционер от близката маса. На която вече разпалено се говори за живи вериги пред любимата кръчма, за окопна война и денонощни барикади.

Водолаза трябва да бъде запазен. Защото е артефакт. Знак за паралелната реалност. За различния свят от този на забързаното ежедневие. За сладостта от живота. Място, където няма смартфони. Където никой не говори за работа. Където времето е спряло. Пространството не съществува. Извор на мъдрост.

Водолаза не е просто кръчма. Водолаза е изживяване!